Законодателство

Защитата на пострадалите от домашно насилие не се изчерпва с един закон или с една институция. Тя се изгражда чрез взаимно свързани механизми, които имат различни функции: съдебна защита, социална подкрепа, закрила на детето, а при извършено престъпление в условията на домашно насилие и наказателна отговорност. Общата цел е да осигурят безопасност, достъп до помощ и реална възможност за възстановяване.

Законът за защита от домашното насилие предлага най-прекия път към спешна защита. Това е граждански закон, чиято основна функция не е да накаже извършителя, а да обезопаси пострадалия и да предотврати нови ескалации на насилие. Чрез него пострадалото лице може да поиска от съда конкретни мерки за защита, например отстраняване на извършителя от общото жилище или забрана да доближава пострадалия, дома, работното място или местата за социални контакти.

Производството по ЗЗДН е създадено като бърз и достъпен защитен механизъм. Компетентен е районният съд по мястото, където пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата, а делото се движи при съкратени срокове. Когато има данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, съдът може да издаде заповед за незабавна защита в срок до 24 часа, без призоваване на страните, като тази заповед подлежи на незабавно изпълнение.

Законът отчита и че пострадалият невинаги е в състояние сам да потърси защита. Затова производството може да бъде образувано не само по молба на пострадалото лице, но и по молба на брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с него. При деца, лица под запрещение или лица в безпомощно състояние молба могат да подадат и настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, лице, на което детето е поверено, както и директорът на дирекция „Социално подпомагане“ в предвидените от закона случаи. Когато пострадалото лице не може да се защити поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя, производството може да бъде образувано и по искане на прокурора.

Законът за закрила на детето също има ключово значение, когато домашното насилие засяга дете, независимо дали е пряко пострадало, свидетел на насилие или живее в семейна среда с насилие. Законът признава правото на всяко дете на закрила за неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, както и правото му на защита срещу физическо, психическо и друго насилие. В този контекст мерките за закрила не са формална намеса, а механизъм за оценка на риска и организиране на конкретна подкрепа около детето. Чл. 23 ЗЗДет предвижда мерки за закрила в семейна среда, сред които педагогическа, психологическа и правна помощ за родителите или лицата, които полагат грижи за детето, насочване към подходящи социални услуги, консултиране и информиране на детето според възрастта и развитието му, съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги, както и социална работа за справяне с конфликти и кризи в отношенията.

Значението на този закон при домашно насилие е, че той премества фокуса от въпроса „има ли пряко посегателство върху детето“ към по-широката оценка дали семейната среда застрашава неговата сигурност, развитие и емоционално състояние. Детето не е страничен наблюдател на насилието между възрастните. То преживява последиците от него чрез страха, напрежението, лоялностните конфликти, нарушеното чувство за сигурност и риска от нормализиране на насилието като модел на отношения. Затова реакцията на системата за закрила на детето е важна не само в най-тежките случаи, когато се обсъжда извеждане от семейната среда, а още при първите данни за риск.

Законът за социалните услуги регламентира административния аспект на пътя към подкрепа. Той урежда достъпа до социални услуги, които могат да включват информиране, консултиране, застъпничество, посредничество, терапия, работа с деца, подкрепа за родители и настаняване в подходяща услуга при необходимост. Намесата на съд, прокуратура или полиция често поставя пострадалия в сложни и емоционално натоварващи процедури. За да могат успешно да преминат през тях, да разбират по-добре възможностите си и да взимат информирани решения, пострадалите имат нужда и от психо-социална подкрепа. Така правната защита се допълва от подкрепа, която помага на човека да остане стабилен, информиран и защитен през целия процес.

Наказателният кодекс очертава реакцията на държавата, когато насилието представлява престъпление. След 2019 г. българското законодателство постепенно прецизира наказателната си политика спрямо посегателствата, извършени в условията на домашно насилие, като отчита по-високата обществена опасност на насилието в близки отношения. Това има значение при престъпления като телесна повреда, закана, принуда, противозаконно лишаване от свобода, следене, сексуални посегателства, системно насилие и други деяния, които засягат живота, здравето, свободата, личната неприкосновеност и достойнството на пострадалия.

Наказателноправният път не замества защитата по ЗЗДН или подкрепата по ЗСУ, а може да се развива паралелно с тях. Когато насилието представлява престъпление, държавата, чрез прокуратурата и разследващите органи, има правомощие да провери фактите, да събере доказателства и да търси наказателна отговорност. Пострадалите от домашно насилие често изпитват вина, колебание или вътрешен конфликт. Нерядко човек иска насилието да спре, но не желае извършителят да бъде наказан, особено когато между тях има близка връзка, общо дете, зависимост или дълга история на отношения. Важно е обаче да се знае, че когато дадено поведение представлява престъпление, реакцията на държавата не е личен акт на отмъщение от страна на пострадалия, а институционален отговор на нарушение на закона.